Ръководител е на департамент „Дизайн и архитектура“ от 2011 година в НБУ. Негови произведения и инсталации се съхраняват в колекциите на Националната художествена галерия, на Българско посолство в САЩ, в държавни и частни колекции във Финландия, Япония, Канада, Франция, Русия и т.н.
Като преподавател работите със студенти, които искат да се изградят като специалисти в областта на дизайна. А сега сте и част от журито на конкурса Баня на годината. Какви са очакванията ви?
Конкурсът е една възможност за студентите да се изявят и да покажат творческите си способности и креативно мислене. Очакванията ми са за артистичен дизайн и иновативни проекти, които да зарадват мен и уважаемото жури.
Какъв съвет бихте дали на участниците в конкурса?
Съветът, който винаги давам на мойте студенти е да бъдат себе си, да вложат всичко от себе си в старанието си да направят най-добрия проект, но и да запазят своята индивидуалност. Както казва Ван де Велде, творецът винаги ще се стреми към индивидуалност, винаги ще отбягва типологизацията, като нещо ограничаващо творческия му устрем и артистичност. Да бъдеш резличен, както е различен твоят пръстов отпечатък, както е уникален твоят ум, означава да бъдеш разпознаваем сред масата от еднаквост и серийност.
Какви тенденции забелязвате в интериорния дизайн и очаквате ли проектите да бъдат повлияни от тях?
Преди няколко седмици бях в Париж на голямото изложение за дизайн и ми направиха голямо впечатление баните на Лупи например, но тенденциите са различни и една от най-важните е еко тенденцията или тенденцията към „устойчив дизайн“ има и друга подобна тенденция наречена „отговорен дизайн“ от младите новатори в творческото проектиране, която също не е за пренебрегване. Доколкото следя и преподавам тези практики смятам, че поне моите студенти ще бъдат повлияни от тях със сигурност.
Кои са последните проекти, по които работите ?
Последните проекти, върху които работя с моите студенти е „нова дизайн предметност“ или по-точно няколко изложби на уникални предмети повлияни от изложбата на обекти на сюрреализма и дада в център Жорж Помпиду. Тези изложби имат голям медиен и до някъде пазарен успех и мисля, че имам повод да се гордея с моите прекрасни възпитаници и техните нестандартни проекти.
Подходът на младите творци и студенти към изкуството и дизайна е практикуването на нов радикален поглед върху поетичните форми, произведенията на изобразителното изкуство, обектите и предметите за интериора.
Акцентира се на историята на нещата, на случилото се в миналото, когато изкуството „има значение“ в декоративен план или като форма на култ. Задава препратки към причините за това защо изкуството съществува и е станало това, което е сега. Така съвременните артисти постоянно търсят нови гледни точки към изкуството в миналото, връзката му с настоящето и избягват стандартното и очевидното.
Ева Гебрава – Дада лампа
Борислав Гинов и Михаил Върбанов – Стол от гуми
Георги Добрянов – Часовник
Косара Георгиева – Осветително тяло